Синдромът „сухо око” е сериозно състояние, предизвикано от редица рискови фактори

В днешния брой на в-к „Доктор” за пореден път ще обсъдим синдрома „сухо око” като този път ще  ви представим професионалната гледна точка по темата на д-р Пламен Хубанов – водещ специалист по очни болести и създател на очните клиники „Св. Николай Чудотворец” във Варна и Бургас.  Специализира рефрактивна лазерна хирургия. Има специализации по глаукомна, пластична и факохирургия в САЩ, Франция, Италия, Гърци и Турция и за работа с фемтосекунден лазер в Сингапур и Хонконг. Д-р Хубанов е член е на Американската академия по офталмология, Американската катарална и рефрактивна асоциация, Европейската и Световната асоциация по глаукома и на Българското дружество по офталмология. Има над 86 000 имплантации на вътреочни лещи и над 100 000 операции в областта на офталмологията. 

В какво се изразява синдромът „сухо око”? От какво се предизвиква това състояние? Как се проявява то? Какво е модерното лечение на „сухото око” и защо не трябва да се неглижира този синдром? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с д-р Пламен Хубанов?

Д-р Хубанов, в началото ще ви попитам може ли синдромът „сухо око” да бъде определен като модерно заболяване? Създава се впечатление, че работата с компютри е едва ли не основна причина за това състояние?

Не, разбира се. Няма как синдромът „сухо око” да бъде определено като модерно заболяване или състояние, тъй като факторите, които могат да увеличат риска от сухота в очите, са много. Те включват:

• Някои медицински състояния и системни заболявания като диабет, проблеми с щитовидната жлеза, лупус, ревматоиден артрит и синдом на Сьогрен.

• Много лекрства – антихитамини, антидепресанти, някои медикаменти за кръвно налягане и противозачатъчни таблетки.

• Непълно затваряне на клепачите при мигане или сън – състояние, нареено лагофталм.

• Рядкото мигане при работа с ел.устройства с екрани.

• Носенето на контактни лещи.

• Възрат – синдромът е по-често срещан след 50-годишна възраст.

• Менопауза.

• Климатични инсталации и уреди за отопление в затворени помещения.

• Лоши условия на околната среда – вятър, запрашеност.

Синдромът „сухо око” представлява комплекс от субективни и обективни симптоми – дразнене, парене, сърбеж, усещане за чуждо тяло в окото, светлобоязън, често мигане, зачервяване на конюктивата, повърхностни промени по роговицата. Характерното за „сухо око” е, че има дефицит на слъзна секреция, която се дължи на намалена секреция на муцин, липиди и водно съдържимо. Може да става дума за недостиг само на един от тези компоненти, но най-често са засегнати трите съставки на слъзния филм. А т.нар. слъзен филм се състои от три слоя:

• Дълбок хидрофилен муциозен слой – от муциозните жлези на конюктивата. Това е най-вътрешната част от слъзния филм и осъществява закрепването към роговицата. Без него сълзите се отмиват.

• Среден воднист слой, който се произвежда от слъзната жлеза и акцесорните жлези на конюктивата. Това е най-голямата част от слъзния филм, служи за отмиване на частици от очната повърхност.

• Повърхностен липиден слой – отделя се от Мейбомиевите, Цайсовите и Моловите жлези на клепача. Той прави повърхността на слъзния филм гладка и предпазва от изпаряване на водния слой.

Каква точно е ролятана слъзния филм и как се диагностицира “сухо око”?

Слъзният филм покрива роговицата и я предпазва от изсъхване. Затова нормалният слъзен филм върху роговицата е важен за добро зрение. Важна стъпка в диагностиката е прилагането на методи за патогенетично изследване на причините за сухо око

Качественото и количествено измерване на слъзния филм е от съществено значение за диагностиката и правилното лечение. Съществуват неинвазивни и инвазивни методи за диагностика на сухото око, които ние прилагаме от няколко години. Важна стъпка в диагностиката е прилагането на методи за патогенетично изясняване на причините за сухо око.

Апаратът LacryDiag прави пълен анализ на слъзния филм, благодарение на специализирана камера и патентован софтуер. Изследването е безконтактно и бързо (за няколко минути). Той осъществява измервания на трите слоя на слъзния филм, както и т.нар. мейбомиография – заснемане и анализ на мейбомиевите жлези. По тази методика се прави качествен и количествен анализ на липидния слой чрез специална скала за оценяване. Апаратът измерва по специален начин дебелината на водния слой и времето за разкъсване на слъзния филм. Уникалното на апарата е качественият анализ на мейбомиевите жлези чрез автоматично количествено определяне на броя им и автоматично изчисление на процентната им загуба. Това се визиуализира чрез „мейбо-скала”. Допълнителните опции на апарата са пупилометрия, оцветяване, измервания до бяло.

Следващата технология  The TearLab Osmolarity System е предназначена да измерва т.нар. осмоларитет (нивото на концентрация на соли и съединения) на слъзния филм и да помогне за диагностициране на „сухо око“ в допълнение към другите изследвания. Стойностите на осмоларитета са информативни, независимо дали са в границите на нормата или не. Повишени стойности >300 mOsm/L, или такива с разлика между осмоларитета на двете очи >8 mOsm/L показват нарушена хомеостаза и нестабилност на слъзния филм. При наличие на нормални резултати трябва да се има предвид, че симптомите може да не са причинени от „сухо око“.

Опцията за анализ на слъзния филм на апарата The HD Analyzer позволява на лекаря да види качеството на зрението на пациента в интервалите между премигванията, което корелира с потенциалната зрителна острота във всеки един момент. Това се осъществява чрез измерване на всеки 0.5 сек за 20 сек. Получават се 40 резултата в графичен вид, които показват промяната в т.нар. индекс на обективно разсейване за 20 секунди. Тези резултати се обобщават в диаграма, която нагледно показва влошаването на зрителната острота  при разкъсване на слъзния филм.

Но един от основните методи за изследване на очната повърхност е проследяване стабилността на слъзния филм – време за разкъсване на слъзния филм. В съвременни условия това става с т.нар. корнеалния топограф. Компютърната видеокератоскопия и мейбография е метод за оценка на състоянието на слъзния филм. Това дава възможност за количествено, обективно и цялостно измерване на слъзния филм.

Какви нови технологии прилагате вие в лечението на синдрома „сухо око”?

Използваме т.нар. IPL технология, която  възпроизвежда непоследователни и полихроматични вълни  с дължина от 610 до 1200 nm. Специален филтър блокира вълните под 610 (UVA,UVB,UVC). Тази технология стимулира парасимпатиковите нерви, ускорява метаболизма на мейбомиевите жлези, коагулира кръвните съдове (затова се използва и при розацея и блефарит). Използва се и параорбитално лечение. В резултат на лечението се подобрява слъзният филм. Разбира се подобряват се и голяма част от симптомите – усещането за чуждо тяло, сухота, сърбеж, парене, замъглено зрение. Има и допълнителен ефект – облекчава болката, оказва противовъзпалително действие при розацея, блефарит, конюктивит. Освен това има антимикробиотично действие при демодекс и бактерии.

До какви усложнения може да се стигне ако не се лекува сухото око?

Най-важното при това състояние е профилактиката. Своевременното лечение предотвратява тежките усложнения на предния очен сегмент, които най-често изискват продължително лечение, за да не се стигне до нежелани промени в прозрачността на роговицата. Позволете ми съвсем в заключение, чрез широката аудитория на в-к „Доктор” да призова Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса колкото може по-бързо да се въведе електронното здравеопазване, за да няма злоупотреби в системата.